Загубеняци в превода от Пламен Петров

Любовта ми към четенето -- и към хубавата книга -- е още от най-ранните ми детски години. Докато омразата ми към некадърните преводачи е с доста по-скорошна дата. Откакто куцо и сакато взе да заработва по някой лев като превежда “едно към гьотере” и въобще да не си дава зор не само да провери -- но дори да помисли -- дали това, което е превел не звучи, меко казано, тъпо… Ама много меко казано!.
Никак не ми се ще да изпадам в ролята на дядката от оня виц, дето се възмущавал: “Това факири ли са, бе?! Педераси! А какви педераси имаше едно време -- факири!”.
Но няма как да не ви направи впечатление, че “едно време” преводачите наистина бяха факири. Докато голяма част от сегашните са… по-некадърни и от Google Translate.
Пример (за преводач-факир): Валери Петров. Дори езикът на Шекспир да ви е майчин език, Шекспировите пиеси в оригинал със сигурност днес биха ви звучали малко странно, дори неразбрано… Докато българският им превод -- на Валери Петров -- е истински шедьовър. Пак меко казано…
Друг пример -- за преводачка с много жълто около устата. И много вакуум под прическата… По чисто лични причини няма да спомена името на въпросната преводачка (издателят ми е приятел и е прекалено добър човек, пък и поредицата книги, за които става дума, са ми любими -- въпреки усилията на споменатата млада дама), но няма как да премълча и част от бисерите й: “Той е човекът с ключовете в офиса” -- всъщност, в оригинал изразът е the key person in the office и означава нещо съвсем друго (“Той е ключовият човек в офиса”); “Службата ми в Марин Корпорейшън ме направи по-добър и в света на бизнеса” -- цитатът е по памет, но в паметта ми е останало също, че всъщност иде реч за Морската пехота на САЩ (Marine Corps), а не за измислена -- за по-лесно -- корпорация със странно име. Бейджинг определено е по-звучното и по-модерното име на китайската столица… само че -- от няколко столетия -- у нас този град си е известен със съвсем друго име: Пекин. Прочетете цялата статия